TANGHETTO

Тангето са пионери сред пионерите в смесването на танго и електронна музика, и са абослютни тренд-сетъри на новата танго сцена в Буенос Айрес. През своята 10-годишна кариера групата не само създава но и неведнъж пренаписва самата концепция за електротанго, добавяйки към микса елементи от традиционното танго, джаза, южноамериканската музика и разтърсващите бийтове на рока. След 10 години, 5 студийни албума, концертно DVD, двоен концертен албум, музика за филми, платинени и златни дискове, турнета в над 150 града по целия свят, множество номинации и награди, Тангето продължава да изненадва, както в студиото така и на сцената, с иновативни записи и мощно аудиовизуално шоу.

Звукът на Тангето е уникален: това е фюжън от различни източници на вдъхновение, както съвременни така и традиционни, които се сливат в звученето на Буенос Айрес посредством бандонеона, носталгичния инструмент характерен за тангото. Бандонеонът влиза в ролята на певец, заобиколен от различни акустични инструменти и електронна звукова стена изградена от синтезатори и семплери. Един от най-влиятелните аржентински всекидневници, La Nacion, определя музиката на групата като "отличаваща се с единствена по рода си комбинация от простота, изисканост, чувственост, енергичност и никакви предразсъдъци". А според Лос Анжелис Таймс Тангето е "най-прелъстяващата електротанго група".

Групата започва през 2001 г. като идеен проект на Макс Масри, последния и най-млад ученик на танго-легендата Вирхилио Еспозито. Впоследствие Макс обединява усилия с китариста Диего Веласкес и заедно те работят върху дебютния албум на групата "Emigrante". Излязъл пре 2003 г. албумът за кратко време достига платинен статут (през 2011 вече е двойно платинен) и бива номиниран за наградата Грами през 2004 г. "Emigrante" е концептуален албум, вдъхновен от аржентинската диаспора по света, който засяга темата на тогавашната аржентинска криза. Музикалната текстура на този и всички следващи албуми на групата напомня за преживяванията на общностите на аржентинските емигранти в т.нар. "малки Аржентини" по света. Тази концепция присъства и в самото име на групата, което е комбинация от думите "танго" и "гето".

През 2004 г. групата издава втория си студиен проект, наречен "Hybrid Tango", който скоро достига златен статут (от 2011 платинен) и също така е номиниран за наградата Грами. "Хибридното танго" разширява музикалния обсег на Тангето, включвайки елементи от джаз музиката и други южноамерикански ритми.

През 2006 излиза първото концертно DVD на групата “Live in Buenos Aires”, а видеоклипове на песни от първите студийни албума вече се въртят успешно по MTV. По време на европейското си турне през 2007 групата прави и unplugged концерт в BBC в Лондон, като някои от изпълненията са включени във втория двоен концертен албум "VIVO" (2011).

През 2008 г. Тангето издава третия си студиен албум, “El Miedo a la Libertad” (“Страхът от свободата”), в който още повече разширява музикалния си хоризонт и редом с тангото и елетронните звуци включва елементи от рок, поп, джаз, боса нова и уърлд музика. Този албум е удостоен с наградата Гардел (аржентински еквивалент на Грами) и става златен в Аржентина. Последвалото турне през 2008/2009, наречено “Tour de la Libertad” включва градове като Буенос Айрес, Монтевидео, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Лондон (Thames Festival 2008), Париж, Рим, Берлин, Мюнхен, Амстердам, Виена, Венеция, Торино, Неапол, Солун, Истанбул, Кито, Сантяго, Богота, Лима и много други градове в Европа и Америка. По време на това турне Тангето свири на фестивалите Sons e Sonidos в Сао Пауло и Brasil Rural Contemporâneo в Рио, споделяйки една сцена с бразилските музикални величия Жилберто Жил и Карлиньос Браун. През същия сезон Тангето става и най-популярната аржентинска група, гастролирала в Бразилия, с 20 концерта в 10 града.

През ноември 2009 г. Тангето издава албума "Más Allá del Sur" (“Отвъд Юга”), една нова студийна творба, в която групата постига забелжителен баланс между традицията и иновацията, между акустичния и електронния звук и между слушаемостта и танцувалността. Тангето никога не са били по-близо до корените на тангото и в същото време продължават успешно своята мисия да го обновяват. Не случайно този албум е номиниран през 2010 г. за наградата Гардел в категорията най-добър албум в областта на уърлд музиката. Изключително натовареният график на последвалото турне през 2011 г. (под название "Más Allá del Sur World Tour") включва нови 25 града в 11 страни.

През 2011 г. и 2012 г. Тангето отбелязват своята 10 годишнина с издаването на двойния концертен албум "VIVO", записан в 10 различни страни през последните 5 години, както и със сборния албум "The Best of Tanghetto". В допълнение към това през 2012 г. Тангето предприемат голямо юбилейно международно турне, което започна с напълно разпродаден концерт в Teatro ND Ateneo в Буенос Айрес и ще продължи с концерти в останалата част на Аржентина, в Латинска Америка и Европа като за първи път Тангето, включва в свое турне и София. За групата това е едно десетилетие изпълнено със свирене, записи, концерти, множество награди и номинации, но най-важното постижение на Тангето през този период е създаването на едно цяло ново звучене както на буеносайреската, така и на световната музикална сцена.

Повече информация и мултимедия има на официалния сайт на групата www.tanghetto.com